Акира Ифукубе

АКИРА ИФУКУБЕ произхожда от старинен род, чието начало датира от VІІ век. Решава да започне да се занимава с композиция на 14 години, вдъхновен от музиката на Стравински, Де Файя и Копланд. Учи лесовъдство в Императорския университет Хокайдо в Сапоро и се самообразова като композитор. Първият му голям успех е през 1935, когато неговата първа оркестрова пиеса Японска рапсодия спечелва първата награда на международен конкурс за млади композитори, единодушно присъдена от авторитетното жури, в чийто състав са били Албер Русел, Жак Ибер, Артур Онегер, Александър Тансман и други известни творци. По време на пребиваването на Александър Черепнин в Япония Ифукубе изучава модерния западен композиционен маниер и пише Клавирна сюита, която получава високи отзиви на международния фестивал във Венеция през 1938, а неговата Японска рапсодия е многократно изпълнявана в Европа в края на 30-те години. След войната той се установявва в Токио, преподава в Университета за изкуства, след това в Токийския Колеж за музика, става негов президент, там обучава няколко генерации прочути по-късно японски композитори. Публикува и мащабен теоретичен труд от 1000 страници по оркестрация, широко използван от композиторите в Япония. Носител е на държавния Орден за култура и Ордена на Свещеното съкровище.