Хатия Буниатишвили

Подобно на Пабло Казалс някога, Хатия Буниатишвили поставя човека в центъра на своето изкуство. Основните ценности, наследени от епохата на Просвещението, не подлежат на обсъждане. Ако избухне пожар и се наложи да избира между дете и картина, тя няма да се поколебае нито за секунда. Но след като извади детето от пламъците, ще го заведе в Музея на изящните изкуства, за да може то да стане художник. Няма нужда да спасява „огъня“ (както е отговорил Кокто), защото той вече гори в очите ѝ, бушува в пръстите ѝ и стопля сърцето ѝ.

Хатия, родена в Батуми, Грузия, на брега на Черно море, в най-дългия ден на 1987, знае цената на свободата и независимостта и разбира колко енергия е нужна, за да се държи човек достойно в живота. Примерът, който родителите ѝ дават, не остава незабелязан. По време на хаотичния период, през който преминава страната ѝ, те проявяват голяма находчивост, за да се справят с бедността. Майка ѝ, която я запознава с музиката, шие великолепни рокли за двете си дъщери от парчета плат, събрани оттук-оттам. Пред очите на сестрите се разкрива пример за творчество, който им помага да посрещат трудностите с усмивка.

Пианото обаче никога не е било проблем за Хатия. Надарена с впечатляващ талант, тя изнася първия си концерт на шестгодишна възраст. Майка ѝ, за разнообразие, всеки ден оставяла нова партитура върху пианото ѝ, а Хатия, гладна за музика, ги „поглъщала“ с дългите си ръце, подобни на пипалата на октопод.

Тъй като никога не ѝ се е налагало да се бори с инструмента си, тя винаги е разглеждала пианата по света като приятели, от които трябва да извлече най-доброто, като уважава особеностите на характера им и се наслаждава на очарованието на тяхната индивидуалност, без никога да се опитва да ги промени или да ги превърне в свои жертви. Сестра ѝ Гванца също е отлична пианистка. Заедно те образуват чудесно допълващ се дует, тъй като едната е здраво стъпила на земята, а другата е свръхзвукова.

Великолепната кариера на Хатия се е разгърнала съвсем естествено, без усилие. Слънцето няма нужда да премества планини, за да съществува, защото изгрява и грее за всички. Именно тези думи идват наум, когато човек я види да избухва на сцената или в живота: с развята коса, с изящна фигура в най-добрия парижки стил, с усмивка на уста, с леки като на самодива стъпки и с гъвкаво тяло като на котка. Но розата ще покаже бодлите си, ако почувства, че това, което ѝ е скъпо, е застрашено. Няма да я заставят да се откаже от хуманитарен проект. Няма да ѝ попречат да помага на страната, в която е родена и израснала. Няма да я принудят да свири в страна, която презира нейните ценности. Няма да ѝ наложат партньори, които не вдъхват в еднаква степен човешко уважение и голямо художествено възхищение. Всъщност нищо не може да бъде наложено на тази млада дама на въздуха, чиито махове на крилете опрашват творбите и която разпръсква музикален облак от златен прах с вятъра към четирите посоки на света.

Един от нейните герои е Ференц Лист. Именно с него тя иска да направи първите си стъпки в света на звукозаписа. Лист непрестанно разширява границите на възможното. Той е новатор и човек с дълбока отдаденост, съчетава популярното и академичното, светското и сакралното, природата и поезията – превъзхожда всичко, до което се докосне.

Хатия Буниатишвили избягва представителността и самоинтелектуализацията. Тя би могла напълно да си присвои мотото на приятелката си Марта Аргерич: „Живей и остави другите да живеят“ – тя също е Близнаци. Харесва ѝ сложността на нещата, а не усложненията; парадоксите, а не твърдите противопоставяния, които често се оказват безплодни. Чувства се свободна в процеса на създаване и се интересува по-малко от реакциите. Стимулирана от диалога между изкуствата, тя диша кислорода на въображението и намира равновесие в съзерцанието.

В крайна сметка тя си остава детето, очаровано от живота и от хората, което още на девет години чете Достоевски и Чехов и за което вече е напълно ясно, че красотата ще спаси света. Без да прави разлика: всичко, което е справедливо, ще звучи справедливо и ще остави своя отпечатък.

Именно по този начин тя подхожда към всички стилове – от барока до модерността – в своя албум „Motherland“, за да покаже, че истинската музика няма нужда от бариери и че всички стилове се сливат в един-единствен истински стил, който свързва всичко и разкрива всичко и който може да се обобщи с думите на Моцарт: „Любов, любов, любов – в нея се крие душата на гения.“

Хатия Буниатишвили, блестяща пианистка в разцвета на силите си, идва на този свят в дъжд от светлина по време на лятното слънцестоене. Като човек тя се вълнува повече от равноденствията, очарована е от справедливостта и търси равновесие между деня и нощта. Ако погледнем към небето, може да я забележим как си играе на криеница с Венера или Меркурий. Космосът е нейната градина и именно в неговото движение тя се чувства жива, яхнала комета.

текст - Оливие Белами