Франц Шуберт

В неговия характер се обединяваха нежността и прямотата, чувствеността и чистотата, общителността и меланхолията. Няма да сгреши онзи, който въз основа на песните му, може да го смята за човек, изпълнен със сърдечна доброта и любов. Никога не беше завистлив и недоброжелателен, радваше се на всичко прекрасно в изкуството.” - така рисува духовния образ на австрийския композитор Франц Шуберт (1797-1828) един от неговите приятели Йохан Майерхофер. Творецът, определян като „най-големият лирик на романтизма“, не се радва на признание и слава в краткия си, беден и страдален живот. Талантливият майстор на песента – жанр, който въздига до големи висоти, ни е завещал над 600 песни по стихове на Гьоте, Шилер, Хайне и др., вокалните цикли „Хубавата мелничарка” и „Зимен път” (по стихове на Вилхелм Мюлер). Вдъхновен композитор е на клавирни миниатюри и сонати, на сценична музика, на великолепни камерни ансамбли – струнни квартети, клавирния квинтет „Пъстървата” и др. В своето време Шуберт е известен повече с камерните си произведения. Десетки години след смъртта му светът научава, че той е и велик симфоник. До днес са открити 12 негови симфонии, 5 от тях не са завършени. От тях първите са ранни, дори юношески опити от 1814-1816 и са в руслото на виенските класици. Когато се появява Първата симфония, Шуберт е едва 16-годишен, възпитаник на Виенския конвикт, където учи пиано, цигулка и пеене. За краткия си живот Шуберт не успява да чуе публично изпълнението на нито една от симфониите си.