Пиетро Локатели

Пиетро Антонио Локатели (1695–1764) е един от големите цигулкови майстори от началото на ХVІІІ-ти век в Италия, съвременник на Франческо Джеминиани и един от най-известните ученици на Арканджело Корели. Локатели е роден в гр. Бергамо и още като дете показва изключителни заложби в свиренето на цигулка. Той започва да учи музика в Рим през 1711 г., вероятно при Антонио Монтанари или Джузепе Валентини, а по-късно и при Арканджело Корели. В Рим Локатели започва да работи като капелмайстор, а през 1725 г. заема тази длъжност в Мантуа. За живота и творчеството му са запазени малко сведения, но се знае, че след дългогодишни концертни турнета в европейски градове (Венеция, Мантуа, Берлин, Мюнхен, Дрезден, Касел), през 1729 г. той се установява в Амстердам, където се занимава с преподавателска дейност. Сред неговите ученици е Жан-Мари Льоклер. След смъртта на композитора остава негова лична колекция от музикални инструменти, произведения на изкуството, ръкописи и публикувани екземпляри на негови композиции, книги по философия, теология, орнитология, топография и история, които свидетелстват за широкия кръг на неговите интереси. Основна част от музикалното наследство на Локатели е цикълът от концерти „Изкуството на цигулката“, съдържащ 12 солови концерта и 24 дълги каденци под формата на виртуозни капричии. Името на Локатели се свързва и с развитието на сонатната форма. Той е считан за един от първите представители на програмната инструментална музика (Концерт за цигулка №6 „Плачът на Ариадна“, „Погребална соната“ и други). Локатели има значителен принос за развитието на цигулковата техника. Неговите произведения съдържат виртуозни изпълнителски похвати, които предшестват постиженията на Николо Паганини.