Снимка на Михаил Плетньов

Световноизвестният пианист, диригент и композитор МИХАИЛ ПЛЕТНЬОВ (1957) е важна фигура в  съвременното музикално изкуство. Роден в Архангелск (бившия Съветски съюз), в семейство на музиканти, започва учи пиано на 7 години при Кира Шашкина в Школата за даровити деца към Казанската консерватория. На 13 години продължава обучението си в Централното музикално училище  към Московската консерватория „П. И.Чайковски” в класа на Евгений Тимакин. След първия си успех на Международния младежки конкурс Jeunesses Musicales в Париж (1973), постъпва в Московската консерватория, където учи композиция при Алберт Леман  и пиано при Яков Флиер (след смъртта му продължава при Лев Власенко). През 1977 печели Всесъюзния  конкурс в Ленинград, а на следващата 21-годишният Плетньов получава златен медал на VI Международен конкурс „Чайковски”. Наградата привлича  към него вниманието на целия музикален свят. Освен пианистичен блясък, изпълнителят показва всичко, което ще го характеризира в по-късните години: „съвършен баланс между главата и сърцето” (както отбелязва Юджийн Лист, член на журито),  интерес към творби извън стандартния репертоар (представя в лауреатския си концерт собствени транскрипции на 3 части от „Лешникотрошачката” на Чайковски). След като завършва образованието си, Плетньов прави докторантура, става солист на Държавната концертна агенция Гостконцерт. По същото време започва да преподава в Московската консерватория като асистент на Власенко, макар и не така активно заради концертните си ангажименти в Съветския съюз и чужбина.

Както много от артистите в някогашния СССР изявите му извън „съветската сфера на влияние” са редки, на моменти дори напълно прекратени, но все пак гастролира в САЩ и Европа със солови рецитали и с известни оркестри под диригентството на Клаудио Абадо, Бернард Хайтинк, Лорин Маазел, Зубин Мета, Курт Зандерлинг, Нееме Ярви и др.

През 1980 дебютира като диригент. Десет години по-късно, през 1990,  покрай приятелството си с Михаил Горбачов, основава и става главен диригент на Руския национален оркестър – първият неправителствен оркестър в Русия от 1917 насам, в който събира някои от най-качествените инструменталисти от цялата страна. Развива го в един от най-добрите руски оркестри. С него концертира, прави записи на творби от Скрябин, Шостакович, Римски-Корсаков, Равел, Прокофиев, също интеграли със симфониите на Чайковски и Бетовен. Като гост-диригент има концерти с Лондонския симфоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Бирмингам, Концертгебау оркестър, Симфоничния оркестър на Датското радио, Филхармонията на Лос Анджелис, оркестрите на Мариинския и Болшой театър, Загребската филхармония, Берлинския симфоничен оркестър, Щатскапеле – Дрезден, Кремерата Балтика, Базелския симфоничен и Базелския камерен оркестър, Фестивалните оркестри на Будапеща и Вербие, Шотландския камерен оркестър… В периода 2008-2010 е гост-диригент на Оркестъра на Италианска Швейцария, а от 2015 – почетен гост-диригент на Токийския филхармоничен оркестър.

В края на 90-те години на ХХ век остава като изпълнителен директор на Националния руски оркестър до 2022. След едно интервю, в което казва: „Кой започва войните? Само глупавите политици. Никой нормален човек не обича войната. Но политиците използват пропаганда и манипулации и ги използват за своя собствена изгода, а не за наша.“, е освободен от този пост заради позицията си към руската военна агресия в Украйна. Тогава той създава друг ансамбъл – Международен оркестър Рахманинов (Rachmaninoff International Orchestra). Сред членовете му са музиканти от Източна и Западна Европа и 18 бивши членове на РНО.

От 1996 Михаил Плетньов живее в Швейцария и като всеки голям артист е гражданин на света. Той е изключителен интерпретатор на обширен репертоар като пианист и диригент. Има богата дискография с над 100 издания. Сред еталонните му изпълнения са клавирните творби и концерти от Чайковски и Рахманинов. Негови записи са отличени с множество награди като: „Грамофон” за изданието на клавирни сонати от Доменико Скарлати (1996), ECHO Klassik  за клавирни произведения от Скрябин  (1999) и албума „Pletnev Live в Carnegie Hall”  (2001),  „Грами” в категорията „Най-добро изпълнение на камерна музика” за записите съвместно с Марта Аргерич на клавирната сюита „Пепеляшка” за две пиана от Прокофиев (транскрипция на Плетньов) и „Майка ми гъската” от  Равел (2005).

Изпълнителят твърдо вярва, че всеки инструменталист трябва да  е „верен” на текста. И да композира, за да получи по-добро разбиране за произведенията, които свири. Композиторският му опит безспорно придава интересни нюанси на неговите интерпретации. Автор е на симфонични и камерни творби  (Клавирен квинтет, Симфоничен триптих, Концерт за виола и оркестър, Адажио за 5 контрабаса,, Класическа симфония, „Fantasia Helvetica” върху швейцарски теми за две пиана и оркестър, Соната за виолончело, Джаз сюита за оркестър, „Татарска рапсодия” за баян и оркестър и др.), прави клавирни и оркестрови транскрипции.

текст – Янина Богданова

Галерия

Какво търсиш днес?