Съвсем млада ЛИЯ ПЕТРОВА (1990) става лауреат на редица международни конкурси, а през 2016-та се превръща в откритие на международната сцена, когато печели Първа награда на конкурса „Карл Нилсен“ в Дания, ръководен от Николай Шепс-Знайдер. Две години по-късно тя записва Концерта на Нилсен и Първия концерт на Прокофиев с Филхармонията на Одензе под диригентството на Кристина Поска. Този първи албум ѝ носи признанието на международната критика. „The Sunday Times” и „Pizzicato” определят нейния тон като „сребрист и чист с величествена широта на фразирането”, а „Gramophone” възхвалява изключителното ѝ „звуково разнообразие”.
Като солист Лия Петрова свири с Оркестъра на Париж, Филхармоничния оркестър на Френското радио, Филхармоничния оркестър на Нидерландското радио, Фламандския симфоничен оркестър, Филхармонията на Люксембург, Симфоничния оркестър на Антверпен, Кралския филхармоничен оркестър, Щатскапеле – Ваймар, Националния оркестър на Уелс към Би Би Си, Филхармонията на Монте Карло, Брюкселската филхармония, Северогерманската филхармония, Националните оркестри на Лион и Бордо, Токийския филхармоничен оркестър, Националния филхармоничен оркестър на Китай, Оркестър Синфония Варсовия, Националния оркестър на „Pays de Loire“, Симфоничния оркестър на Одензе и др.
Тя е работила с водещи диригенти като Елим Чан, Станислав Кочановски, Филип Херевеге, Кшищоф Пендерецки, Тан Дън, Николай Знайдер, Дънкан Уорд, Мишел Табачник, Ян Тортелие, Сиан Джан, Ариане Матиак, Роберто Минаси, Кристофър Уорън-Грийн, Михаил Херц, Кирил Карабиц, Ариане Матиак и Хесус Лопес Кобос.
Лия Петрова свири редовно камерна музика с именития пианист Александър Канторов и си партнира с много известни музиканти като Марта Аргерич, Рено и Готие Капюсон, Огюстен Дюме, Беатрис Рана, Еманюел Паю, Пабло Ферандес, Юрий Башмет, Миша Майски, Джеймс Енес, Юджа Уанг, Николас Ангелич, Франк Брейли, Жерар Косе, Антоан Тамест, Бруно Филип, Орелиен Паскал и др.
Тя е чест гост на фестивалите за камерна музика в Мекленбург-Предна Померания, Рейнгау и Лудвигсбург, „La Folle Journée“ – Нант, „La Roque d’Anthéron“ и „Rencontres Musicales“ – Евиан, Великденския фестивал в Екс-Ан-Прованс. През юли 2025 дебютира като солист на прочутия фестивал „Би Би Си Промс” в Лондон.
През 2020, по време на пандемията COVID-19, основава фестивала за камерна музика „La Musikfest Parisienne”, който дава сцена на талантливи музиканти от новата генерация.
В същата година Лия Петрова започва да записва за френската звукозаписна фирма „Mirare” и има издадени четири албума. В последните два „Momentum 1” (от 2023) и „Momentum 2” (от 2025) – изключително високо оценени от критиката – тя си партнира с Кралския филхармоничен оркестър под диригентството на Дънкан Уорд. В първата част на проекта включва Концерт за цигулка и оркестър от Уилям Уолтън и Соната за цигулка и пиано от Оторино Респиги с Адам Лалум на пианото. А във втората част – Концерт за цигулка и оркестър от Ерих Корнголд и Соната за цигулка и пиано от Рихард Щраус с Александър Канторов на пианото.
Лия Петрова е родена в София в семейство на музиканти. На 6 години дебютира на сцената на зала „България” като солист на Камерния ансамбъл „Софийски солисти” под диригентството на Пламен Джуров. На 8 получава Моцартовия медал и званието „Най-млад артист на ЮНЕСКО“. Ученичка на Евелина Арабаджиева в Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София, на 11 години е приета във Висшето училище за музика и театър в Рощок в класа на Петру Мунтяну. После учи във Висшия колеж за музика „Кралица Елизабет“ в Брюксел при Огюстен Дюме, в Музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин при Антие Вайтхаас и във Висшето училище по музика в Лозана при Рено Капюсон. През 2007 е избрана за „Млад музикант на годината” от слушателите на предаването „Алегро виваче“ на БНР.
Лия Петрова свири на цигулка Гуарнери дел Джезу „Consolo” от 1733, предоставена ѝ от Министерството на културата на Република България и на цигулка, изработена през 1727 от Антонио Страдивари, предоставена ѝ от частен спонсор.
текст – Янина Богданова
