Константин Иванов е съветски диригент и композитор.
Кратка статия във „Великата съветска енциклопедия“ казва, че е роден на 8 май 1907 г. в град Ефремов или Ефремов (на руски: Ефре́мов) в Тулска област. На 13-годишна възраст е осиновен от полк на Червената армия. Става тромпетист в армейски оркестри. Посещава Московската консерватория, където учи дирижиране при диригента Л. М. Гинзбург. Иванов завършва през 1937, а на следващата година печели трета награда на първото издание на Всесъюзния конкурс за диригенти. През 1941 следват ангажименти с Болшой театър и Симфоничния оркестър на Всесъюзното радио.
През 1945 Иванов наследява Натан Рахлин като главен диригент на Държавния симфоничен оркестър на СССР. Под ръководството на Иванов оркестърът започва обширна програма от турнета. Първоначално това е било в републиките на Съветския съюз, но през 1956 оркестърът е свирил в съюзническите на Съветския съюз държави Полша и Румъния. С отшумяването на Студената война Иванов и оркестърът пътуват извън комунистическия блок. През 1958 те участват в международна изложба в Брюксел, където свирят за кралица Елизабет I Белгийска. През същата година посещават и Китай. През 1960 оркестърът посещава Съединените щати, а след това през 1961 се изявява на Виенския фестивал.
Константин Иванов е наследен като главен диригент на Симфоничния оркестър на СССР през 1965 от Евгений Светланов. Репутацията му в по-късните години, поне на запад, е донякъде засенчена от възхода на по-младото поколение съветски диригенти като Светланов, Рождественски и Кондрашин, всички от които стават много по-известни и пътуват по-често в чужбина. Той умира на 15 април 1984, само 16 дни преди 77-ия си рожден ден.