Френско-белгийската виолончелистка КАМИЙ ТОМÀ осъществява пореден гастрол в България в сезон, който е забележителен в концертната ѝ кариера. Наред с концерта в зала „България“, тя участва с поредица от изяви на музикалния фестивал в Шлезвиг-Холщайн, последвани от рецитали в Душники, Биариц и фестивала в Кронберг. Ще свири още с Националния симфоничен оркестър във Вашингтон под палката на Густаво Химено. Като гост-артист на Арменския държавен симфоничен оркестър, тя ще се присъедини към Сергей Смбатян за четири концерта. Ще свири като солист на Симфоничния оркестър на Портланд, Симфоничния оркестър на Аахен, Щутгартската филхармония.
Важен фактор в кариерата на Камий Томà е изключителният договор с Deutsche Grammophon през 2017, благодарение на което тя реализира през март 2023 „The Chopin Project” и получава широка аудитория и признание. „Силно вярвам, че музиката има силата да разширява сърцето, да засилва чувствата ни и да дава надежда за красотата и величието на човешката душа“, казва тя. „The Chopin Project” е трилогия от албуми, включваща камерните произведения с участието на виолончело и всички известни аранжименти на шопенови творби за виолончело.
Камий Томà е родена през 1988 в Париж. Започва да свири на виолончело на четиригодишна възраст и напредва толкова бързо, че скоро става ученичка на Марсел Бардон. Тя се премества в Берлин през 2006, за да учи при Стефан Форк и Франс Хелмерсон във Висшето училище за музика „Ханс Айслер“ и продължава обучението си под формата на следдипломни уроци с Волфганг-Емануел Шмид във Висшето училище за музика „Ференц Лист“ във Ваймар.
Тя работи с диригенти като Пааво Ярви, Мико Франк, Марк Сустро, Дарил Анг, Кент Нагано, с оркестри като Deutsche Kammerphilharmonie Бремен, Академията „Санта Чечилия“, Симфония Варсовия, Щатския оркестър Хамбург, Националния оркестър на Бордо и Брюкселската филхармония. Свири в залата в Люцерн и в зала „Херкулес“ в Мюнхен.
Камий Томà свири на виолончело „Страдивариус“ от 1730, предоставено ѝ от Музикална фондация „Нипон“, която пък придобива инструмента на Емануел Фойерман.
текст – Милена Божикова