Дългогодишен преподавател по оперно дирижиране в Нацоиналната музикална академия.
Носител на втора награда от международния конкурс за диригенти „Санта Чечилия“ в Рим, Италия (1965).
Между 1963 и 1969 дирижира хора на Пловдивското певческо дружество. От 1960 до 1976 е главен диригент на Бургаската филхармония, като я извежда до един от най-изявените български оркестри. Бил е и директор на Бургаската опера от 1990 до 1996. Концертната зала в Бургас носи неговото име.
Вульпе работи и с Шуменската филхармония и е един от организаторите на Първия международен конкурс за пианисти „Панчо Владигеров“ в Шумен. В края на 1954 току-що завършилият студент е назначен за главен диригент на Шуменския симфоничен оркестър, където остава три години. След това се завръща отново, за да ръководи Шуменската филхармония до 1971.
Вульпе е наследник на славен музикален род. Внук е на легендарния оперен певец Иван Вульпе (1876-1929), един от първостроителите на националния оперен театър.
Член на Британския музей на физиката (1988).