Ернест Шосон

ЕРНЕСТ ШОСОН принадлежи на генерацията млади творци, които в т. н. „Период на национално обновяване” във френската музика в последните десетилетия на ХІХ век с многопосочните си търсения подготвят радикалния модернизъм във френската култура. От 1866 до края на живота си (умира при инцидент само на 44 години) той е секретар на Националното музикално общество и в неговия дом в Париж се събирали известни творци – композиторите Анри Дюпарк, Габриел Форе, Клод Дебюси, Исак Албениц, поетът Стефан Маларме, писателят Иван Тургенев, художникът Клод Моне. Неговите около 40 опуса, предимно вокални и камерно-ансамблови, са изпълнени с изтънчена лиричност и деликатно чувство за звуков колорит – смята се, че той е първият композитор, използвал инструмента челеста. Автор е и на няколко симфонични поеми (най-известни са „Вивиан” и „Поема за любовта и морето“), различни творби за глас и оркестър, лирична драма „Крал Артур”.