Швейцарско-френският флейтист ЕМАНЮЕЛ ПАЮ е един от най-вълнуващите съвременни музиканти. Критиката го откроява като най-добрия флейтист от своето поколение, изпълненията му възхищават с чистота и изтънченост на тоноизвличането, с изискано фразиране и владеене на широка гама от стилове (Interlude, 27.01.2025).
Роден е на 27 януари 1970 в Женева. Започва да учи музика на шестгодишна възраст в Рим, където по това време се е установило семейството му. През 1990 завършва с „Premier Prix“ Парижката консерватория и продължава обучението си при Орел Николе. Печели Първа награда на конкурсите в Дуино (1988) и Кобе (1989), а през 1992 на Международния конкурс за изпълнители в Женева получава осем от 12-те специални награди. В периода 1989 – 1992 свири първа флейта в Симфоничния оркестър на радиото в Базел, а през 1992 – в Мюнхенския симфоничен оркестър. На 22-годишна възраст се присъединява като първи флейтист към Берлинската филхармония, ръководена от Клаудио Абадо – позиция, която заема и до днес.
Еманюел Паю се радва на успешна международна кариера като солист и камерен музикант. Гостува редовно на водещи фестивали в Европа, САЩ и Далечния изток. Изявява се като солист на много от най-престижните световни оркестри, сътрудничи като солист на диригенти от ранга на Абадо, Антонини, Баренбойм, Булез, Фишер, Гергиев, Гардинър, Хардинг, Ярви, Маазел, Незет-Сегуин, Ороско Естрада, Пърлман, Пинък, Ратъл, Ростропович, Зинман и др.
Репертоарът на Еманюел Паю е много богат и разнообразен. Самият той вижда бъдещето в музикалната интерпретация като смесица от „традиция и новост“, в развиване на традицията. Включва произведения на Антонио Вивалди, Георг-Филип Телеман, Йозеф Хайдн, Михаел Хайдн, Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Рихард Щраус, Цезар Франк, Клод Дебюси, Морис Равел, Сергей Прокофиев, Арам Хачатурян, Астор Пиацола, Андре Жоливе, Анри Дютийо, София Губайдулина. Всеотдаен камерен музикант, той изнася редовно рецитали с пианистите Ерик Льо Саж, Пол Мейер, Алесио Бакс, Йефим Бронфман, Елен Гримо и Стивън Ковачевич, свири също и джаз с Жаки Терасон. През 1993 заедно с Ерик Льо Саж и Пол Мейер основава Летния музикален фестивал в „Salon de Provence“, който и до днес е уникален фестивал за камерна музика. Продължава също и да свири камерна музика и записва с „Les Vents Français“ – един от водещите духови квинтети, в който освен него участват Франсоа Льолю, Пол Мейер, Жилбер Одан и Радован Влаткович. Стремейки се да разширява репертоара за флейта, всяка година поръчва нови произведения за флейта на композитори като Елиът Картър, Марк-Андре Далбави, Тиери Ескаич, Тошио Хосокава, Михаел Ярел, Филип Манури, Матиас Пинчер, Кристиан Риве и Лука Франческони. През 1996 Еманюел Паю подписва ексклузивен договор с „EMI / Warner Classics“, сътрудничество, което е един от най-значимите приноси към записите на творби за флейта. Всичките негови 24 албума досега получават единодушното признание и награди на критиката, включително няколко „Diapasons d’Or“, „Victoires de la Musique“ и „Echo-Preis“. Еманюел Паю е удостоен с престижни отличия: за принос към френската музика „Chevalier dans l’Ordre des Arts et des Lettres“ от френското Министерство на културата, „Victoire de la musique“, „HonRAM“ на Кралската музикална академия в Лондон и музикалната награда на ЮНЕСКО. Почетен преподавател е в Кралската музикална академия. Посланик е на UNICEF.
От 2017 Еманюел Паю е почетен президент на Националната асоциация на френските флейти. Носител е и на престижната музикална награда „Léonie Sonning“ за 2024.