ДЖОШУА БЕЛ е един от най-прославените съвременни цигулари, чиято кариера като солист, камерен музикант, студиен изпълнител, диригент и режисьор обхваща повече от тридесет години. Неговата любознателност и яснота на прозрението свидетелстват за вярата му в силата на музиката като обединяваща сила на културата. Бел е прецизен и пламенен артист, посветен на цигулката като инструмент с голям изразителен потенциал и средство за реализиране на новото и неизследваното.

Джошуа Бел е свирил с всички известни световни оркестри на шест континента и продължава с ангажиментите си като солист и камерен изпълнител. От 2011 той поема поста музикален директор на Академията „Сейнт Мартин ин дъ фийлдс” на мястото на сър Невил Маринър, който създава оркестъра през 1958. Многостранните интереси на Бел варират от изпълнения на знаков цигулков репертоар до записи на специално поръчани творби, сред които е и Концертът за цигулка на Никлъс Моу, за който получава „Грами”. Осъществил е премиерните изпълнения на произведеният от Джон Кориляно, Едгар Майер, Джей Грийнбърг и Бехзад Ранджбаран, непрестанно търсейки по-широки възможности на репертоара и инструмента.

Отдаден на новаторски усилия за разширяването на социалното и културно влияние на класическата музика, работи съвместно с различни артисти и състави в различни жанрове. Партнирал си е с именити артисти, сред които: Рене Флеминг, Чик Къриа, Реджина Спектър, Уинтън Марсалис, Крис Боти, Анушка Шанкар, Франки Морено, Джош Гробан, Стинг и много други, изтъквайки решаващата роля на музиката като ключов елемент в междукултурното общуване. През пролетта на 2019 сформира съвместно със своите дългогодишни приятели и музикални партньори – виолончелиста Стивън Исърлис и пианиста Джереми Денк – трио, с което провежда турне в десет американски града.

Бел активно и живо се интересува от филмова музика – през 2018-19 отбелязва 20-годишнината от излизането на „Червената цигулка” (1998). В Саундтрака на този филм, който получава „Оскар” за най-добра оригинална филмова музика, участва и той като солист. През лятото на 2018 г. заедно с оркестър представя на живо филма на различни фестивали, а през октомври същата година – в залата на Нюйоркската филхармония. Бел свири като солист и в саундтрака на редица други филми – от „Дами в лилаво” (2004 г.) до „Съпротива” (2008), като разкрива още по-разнообразни възможности на цигулката.

Участва като гостуваща звезда в програмата „Шоуто тази вечер” на Джони Карсън, има редовни участия и в предаването „Моцарт в джунглата”. Бел взема участие в шест епизода на предаването „На живо от Линкълн център”, както и в епизода „Джошуа Бел: Уестсайдска история в Сентръл Парк” от програмата „Велики изпълнени” на американската телевизионна компания Пи Би Ес.

С взаимодействие на музика и електронни технологии, Бел се опитва да открие нови хоризонти във възможностите на своя инструмент. Като партньор на „Ембъртоун“, водещата компания за  виртуални образци на музикални инструменти, Бел разработва „Виртуалната цигулка на Джошуа Бел” – мострена база, създадена специално за производители, инженери, изпълнители и композитори. Стремейки се да направи цигулката по-широко достъпна,  Бел работи съвместно и със „Сони“ по проекта „Джошуа Бел във виртуална реалност”. Софтуерът с изпълнението на изпълнителя с пианиста Сам Хейууд в пълен 360-градусов формат на виртуална реалност, се предлага на „Sony PlayStation 4 VR”.

Като изключителен артист на „Сони Класикъл” е записал над 40 албума, с които е печелил наградите „Грами”, „Меркюри”, „Грамофон” и „Ехо Класик”. Последното издание на „Сони Класикъл” през юни 2018, съдържа в изпълнение на Бел с Академията „Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс” две произведения от Макс Брух – „Шотландска фантазия” и Концерт за цигулка в сол минор. Предишният му албум „От любов към Брамс” (2016) с участието на същия оркестър, Стивън Исърлис и Джереми Денк, включва творби от 19 век.  В издадения през 2013 г. компактдиск с Академията „Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс”, Бел дирижира Четвъртата и Седма симфонии от Бетовен и дебютира на първа позиция в класациите на „Билборд”.

Цигуларят е главен герой в публикация на „Вашингтон пост”, спечелила „Пулицър” през 2007, която разказва за неговото изпълнение инкогнито в една от станциите на метрото във Вашингтон и дава тласък на траен дебат за възприемането на изкуствата и техния контекст. Публикацията вдъхновява Кейти Стинсън да напише книгата за деца „Човекът с цигулката”, издадена през 2013 и сценария на едноименния анимационен филм с музика  на Ан Дъдли (носителка на „Оскар” ), чиято премиера предстои. Следващата книга на Стинсън – „Да танцуваш с цигулката”  излиза през 2017 с илюстрации от Душан Петричич и осветлява една конкурсна изява на 12-годишния Бел. За пръв път в същата година в Кенеди център, големият музикант представя фестивала „Човекът с цигулката”, а през март 2019 подготвя същия фестивал и семеен концерт съвместно със Симфоничния оркестър на Сиатъл.

Бел отстоява идеята за музиката като фундаментално образователно пособие, начин едновременно да се създаде по-разнородна аудитория за класическата музика и да се задълбочи връзката на слушателите с изкуството. Със съпричастност, постоянство и активност подкрепя програмата „Образование чрез музика и изкуства“. Тя предоставя инструменти и художествено образование на деца, които без тази помощ не биха могли да изживеят своя личен досег с класиката. През 2014 Бел преподава и свири заедно с музиканти-щрайхисти от Националната фондация „Млади изкуства” в извънредното издание „Джошуа Бел:  Майсторски клас с „Млади изкуства” на телевизионната програма „Ейч Би О Фемили Документари”. Той продължава да работи с младите дарования и да поощрява следващото поколение посланици на класическата музика, а понастоящем е старши преподавател в своята Алма Матер – Музикалното училище „Джейкъбс” към Университета на Индиана.

Роден в Блумингтън, щата Индиана,  на 4 години Джошуа Бел започва да свири на цигулка, на 12 продължава с уроци при своя наставник Джоузеф Гинголд. На 14 години дебютира на концертната сцена с Рикардо Мути и Филаделфийския оркестър, на 17 – в „Карнеги Хол” със  Симфоничния оркестър на Сейнт Луис. 18-годишен подписва договор с първия си звукозаписен издател „Лондон Дека” и получава стипендията „Ейвъри Фишър”. През следващите години Бел е обявен за „Инструменталист на годината”  от „Музикална Америка” (2010), „Глобален млад лидер” от Световния икономически форум (2007), номиниран е за пет награди „Грами“ и получава наградата „Ейвъри Фишър” за 2007 г. Също така е носител на „Наградата за изкуства на губернатора на Индиана” (2003) и „Наградата за възпитаник с особени заслуги“ на Музикалното училище „Джейкъбс”  (1991). През 2000 е обявен за „Жива легенда на Индиана“ и за един от „Петдесетте най-красиви мъже” на списание „Пийпъл“.

Бел е свирил за трима американски президенти. Последно за бившия президент Барак Обама, взимайки участие в културната мисия в Куба, осъществена от организирания от Президента Комитет по науките и изкуствата. Съвместно с кубински и американски музиканти участва през 2017 в извънредното издание „Джошуа Бел: Кубински сезони” на програмата на телевизия Пи Би Ес „На живо от Линкълн център”, с което се ознаменува новата обстановка на културно-дипломатическия фронт.

Големият цигулар свири на инструмент „Хуберман“ – Страдивариус  от 1713, с лък, изработен от френския майстор Франсоа Турт през 18 век.

Галерия

Какво търсиш днес?