В продължение на 30 години цигуларят ДАНИЕЛ ХОУП (1973) шества по света, прославян като виртуозен солист с артистична гъвкавост, посветен и на хуманитарни каузи. Отличен с Европейската музикална награда за музика за 2015, чиито предишни носители са Даниел Баренбойм и Берлинската филхармония, той се изявява като солист на големи световни оркестри и диригенти, като сам ръководи и редица цигулкови ансамбли.
Даниел Хоуп е син на поета и писател Кристофър Хоуп. Роден е в Южна Африка, но тъй като баща му е преследван заради антиправителствените си възгледи, когато Даниел е на 6 месеца, семейството му се установява в Англия. Майка му, Елинор, започва работа като секретарка на Йехуди Менухин. Големият музикант вдъхновява Даниел да започне да свири на цигулка под ръководството на Шийла Нелсън, един от най-добрите учители по цигулка на деца в Англия. Когато Даниел Хоуп е само на 11 години, той е поканен от Йехуди Менухин да свири с него в дует Бела Барток по немската телевизия. Учи в „Highgate School“ и Кралската музикална академия при Захар Брон, Ицхак Рашковски и Феликс Андриевски. В дългото артистично партньорство на Хоуп с Йехуди Менухин са осъществени над 60 съвместни концерта, включително последната изява на лорд Йехуди Менухин през 1999, в която той дирижира изпълнението на Хоуп на Концерта за цигулка на Алфред Шнитке.
Бляскавата кариера на Даниел Хоуп започва, когато той е около двайсетгодишен. През 2002 е поканен да участва в турне на триото „Beaux Arts“. Почти веднага след това е приет като най-младия член на състава. С Триото, с което е участвал над 400 пъти през последните шест сезона, той се изявява във всички най-големи зали и фестивали по света: от Carnegie Hall до Concertgebouw Amsterdam, от Залцбург до Шлезвиг-Холщайн и от Аспен до BBC Proms и Tanglewood.
Работил е с диригентите Курт Мазур, Валерий Гергиев и Кристиан Тилеман, както и с най-големите симфонични оркестри в света – в Берлин, Бостън, Чикаго, Париж, Лондон, Лос Анджелис и Токио. Посветен на съвременната музика, по поръчка на Хоуп са създадени над трийсет произведения. Цигуларят се радва на близък контакт с композитори като Алфред Шнитке, Тору Такемицу, Харисън Биртуисъл, София Губайдулина, Дьорд Куртаг, Питър Максуел Дейвис и Марк Антъни Търнидж.
Даниел Хоуп е един от изпълнителите на класическа музика, който има най-активна звукозаписна дейност. Издал е над 25 собствени албума. Неговите записи са спечелили Deutsche Schallplattenpreis, Diapason d’Or на годината, класическата награда Edison, Prix Caecilia, наградата ECHO-Klassik и множество номинации за „Грами”. Албумът му на Концерта за цигулка и Октет на Менделсон с Камерния оркестър на Европа е обявен за един от най-добрите за годината от New York Times. Записът му на концерта на Албан Берг е избран от списание Grammophone Magazine за „най-добрият от всички известни записи“.
Записът му на преработката на Макс Рихтер на „Годишните времена” на Вивалди, който достига номер 1 в класацията в над 22 държави, е с 250 000 продадени копия, като един от най-успешните класически записи от последно време. Хоуп е ексклузивен артист на Deutsche Grammophon от 2007.
През 2017 документалният филм „Даниел Хоуп – звукът на живота“ е прожектиран в кината в Европа и в киносалоните в Австралия и Северна Америка.
Даниел Хоуп е автор на четири бестселъра, публикувани в Германия от издателската къща Rowohlt. Редовно пише във Wall Street Journal. Автор е на сценарии за съвместни изпълнения с актьорите Клаус Мария Брандауер и Миа Фароу. В Германия той води седмично радиопредаване за канал WDR3 и е куратор от сезон 2016/17 на собствен салон „Hope@9pm“, музикално и токшоу с гости от културата и политиката в Konzerthaus Berlin.
От началото на сезон 2016/17 той е музикален директор на Камерния оркестър в Цюрих, а от сезон 2018/19 и музикален директор на Камерния оркестър „Нов век“ в Сан Франциско. През 2019 става художествен директор на катедралата Frauenkirche в Дрезден, а от 2020 е президент на Beethovenhaus Bonn, почетна длъжност, следваща стъпките на Курт Мазур и Йозеф Йоахим.
Даниел Хоуп свири на „Гуарнери дел Джезу” от 1742 („екс-Липински“), предоставена щедро на негово разположение от анонимно семейство от Германия.
„New York Times“ пише за Даниел Хоуп, че е приключенски настроен и брилянтен, а „London Observer“, че е най-вълнуващият британски струнен изпълнител след Жаклин дю Пре.
„Даниел Хоуп се съпротивлява на категоризирането. Хоуп, завладяващ изпълнител, чиято работа включва стандартен репертоар, нова музика, рага и джаз, набляга на обмислената ангажираност пред пищното представяне. В най-личните си начинания той поставя класическите произведения в по-широк контекст – не само сред други стилове и жанрове, но сред история, литература и драма – за да подчертае ролята на музиката като огледало за борба и стремеж (New York Times).“
текст – Елисавета Вълчинова-Чендова