Вилмош Комор (Будапеща, 28 септември 1971) е диригент, носител на наградите „Лист“ и „Кошут“.
Учи цигулка в Националното музикално училище, а през 1920 става цигулар в оркестъра на Операта. От 1921 е секретар и диригент на Будапещенската филхармония, но е отстранен от поста си през 1928. Дирижира първата си опера – като заместник, без репетиция – във Виенската фолксопер, „Лоенгрин“. Бил е диригент и на Градския театър, където освен оперети, поставя опери под собствено режисура, в които често участват известни оперни певци от онова време, като Бениамино Джили, Джакомо Лаури-Волпи, Фьодор Шаляпин, Гита Алпар и Мария Немет. След фалита на Градския театър той дирижира опери и оперети в различни театри в столицата и провинцията. Под негово диригентство се провежда световната премиера на оперетата „Мая“ от Саболч Фениеш и унгарската премиера на произведението на Пал Абрахам „Бал в Савой“.
През още 1923 той организира Будапещенския камерен оркестър – предимно от оперни музиканти – с който, освен барокови и класически произведения, представя и модерни произведения от множество съвременни композитори. Например, той представя оркестровата версия на „Фалун“ от Бела Барток. С оркестъра си той започва серия от концерти на открито и оперни представления в зоологическата градина, които са много успешни. Често свири с оркестъра си по радиото и са направени няколко записа.
Антисемитските закони правят изпълненията му почти невъзможни, така че от 1939 работи като артистичен директор на „OMIKE Artists’ Action“, а по време на войната поставя няколко отлични представления в зала „Goldmark“ на улица „Weselényi“.
През 1945 става диригент на Операта, където първоначално се изявява като гост от името на тричленното ръководство, а след това директорът Аладар Тот, назначен през 1946 г., наема диригента, когото уважава и нарича „неуморен музикален педагог на масите“, на договор. Вилмош Комор остава диригент на Операта до смъртта си и много изключителни оперни представления са свързани с неговото име. През 50-те години на миналия век той дирижира представленията на операта Гьордюльо в селски райони. Запомнен е главно като диригент на Еркел с великолепните си изпълнения на Ласло Хуняди и Бан Бан, но изпълненията му на „Фауст“ на Гуно, „Аида“, „Бал с маски“ и „Дон Карлос“ на Верди, „Танхойзер“ на Вагнер, „Лучия ди Ламермур“ на Доницети и „Дон Паскуале“ също са запомнящи се. Характерно за неговата работна етика и интелектуална свежест е, че дирижира „Тристан и Изолда“ на Вагнер за първи път на 75-годишна възраст. Той е особено успешен като оперен диригент в оперните театри на ГДР (Берлин, Дрезден, Лайпциг) и за известно време е генерален директор на Гевандхаус в Лайпциг. В допълнение към оперната си дейност, той дирижира и симфонични концерти, особено произведения от 20-ти век, дори в по-напреднала възраст.
Паметта му се пази от Кръга на приятелите на Вилмош Комор, създаден по инициатива на дъщеря му, арфистката Агнеш Комор. Те учреждават и плакет на Комор, който се връчва всяка година на млад музикант, акомпанятор или диригент на оркестъра на Операта.