ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ (тенор) е роден в гр. Саранск, Русия. На пет години започва да свири на пиано. Завършва ССВМУ „Маестро Георги Атанасов“ в София със специалности валдхорна и пиано. След това Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София с две специалности – валдхорна в класа на проф. Стефан Кънчев и оперно пеене в класа на проф. Иванка Нинова. От 1998 до 2009 работи като солист-оркестрант в Национален музикален театър „Стефан Македонски“ в София. През тези години свири в няколко филхармонични и оперни оркестри в България.
От 2010 започва солистичната му кариера като певец. Дебютира с ролята на Херцога от „Риголето“ на Верди в операта в Крайова, Румъния. От 2012 е солист на Държавна опера – Варна и Държавна опера – Бургас. За 11 години успява да изпълни почти целия централен теноров репертоар в постановките на двете оперни сцени. Гостува във всички оперни театри и фестивали в България, включително има изяви със Софийска филхармония и Симфоничния оркестър на БНР, с които прави и записи. Гастролира на редица европейски сцени, както и в Япония, Китай и Южна Корея.
Работи с диригентите: Борис Хинчев, Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Борислав Иванов, Георги Димитров, Иван Кожухаров, Иван Ангелов, Найден Тодоров, Григор Паликаров, Емил Табаков, Хосе Кура, Феликс Бендер, Гарсия Калво, Алдо Сизилло и др.
През 2014 печели награда от конкурса „Вива Верди“ в София. Две години по-късно на фестивала в Белинцона – Швейцария (2016), световноизвестното сопрано Катя Ричарели му поверява ролята на Калаф от операта „Турандот“ на Пучини и му предвещава бляскаво бъдеще. Следват няколко спектакъла на престижни фестивали в Италия и Швейцария.
След участието му в един от спектаклите на операта „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус в град Кемниц – Германия, бившият директор на Виенската Щатсопера и импресарио Йоан Холендер, лично го поздравява с думите, че е чест за всеки голям оперен театър да има такъв тенор за тази толкова трудна партия.
За талантливия певец Хосе Кура казва: „Работата ми с Валерий Георгиев като Де Грийо (от „Манон Леско” на Пучини) беше неочаквана изненада. Гласът му е здрав и добре обучен, а също така той е и завършен музикант, което прави работата на диригента с него много лесна”.
текст – Янина Богданова