Арво Пярт

Известният естонски композитор Арво Пярт (р. 1935) е един от най-изпълняваните съвременни автори. Той е роден в гр. Пайде, Естония и посещава музикално училище в Раквере. Започва да пише музика още в младежките си години. Първата му вокална композиция е кантатата „Нашата градина“ за детски хор и оркестър от 1959 година. След военна служба Пярт постъпва в Консерваторията в Талин, където учи композиция при Хайно Елер и завършва обучението си през 1963 година. От 1957 до 1967 г. той работи като продуцент за Естонското национално радио. През 1962 година музикантът е упрекван заради използването на сериална техника в своята композиция „Некролог“, която е първата 12-тонова творба, създадена в Естония. Но девет месеца по-късно той печели Всесъюзния конкурс по композиция сред 1200 произведения. Неговата духовна творба „Credo“ от 1968 година е повратна точка в кариерата му. Той преминава през творческа криза, след която се отказва от някои техники и изразни средства. През следващите години пише сравнително малко и се фокусира върху изучаването на средновековната и ренесансовата музика в търсене на нов музикален език. Преминавайки от лутеранството към православното християнство, през 1976 година Пярт показва различен композиционен стил и създадена от него нова техника, която нарича „Тинтинабули". Клавирната пиеса „На Алина“ бележи началото на тази промяна. Заради авангардния дух на ранните си творби и религиозният аспект на неговата музика през 70-те, Пярт е критикуван постоянно от официалната съветска власт и музикалните институции. През 1980 г. той и семейството му са принудени да напуснат СССР. Преместват се първо във Виена, а след това в Берлин, където остават почти 30 години. Творчеството на Пярт е богато и многостранно. То включва множество мащабни композиции за хор и оркестър, четири симфонии, произведения за солисти и оркестър, както и множество хорови пиеси и камерна музика. Сред най-известните му и изпълнявани творби са „Кантус в Памет на Бенджамин Бритън“, „Табула раза“, „Фратрес“ І,ІІ и ІІІ, „Огледало в огледалото“, „Магнификат“, „Те Деум“, „Стабат Матер“, „Блаженства“, „Ламентате“ (изпълнена за първи път през 2003), „Плачът на Адам” и др.