Александър Скрябин

Творчеството на Александър Скрябин (1872-1915) е забележителна страница в Сребърния век на модернизма в руската култура. В най-известните му творби – „Поема на екстаза”, „Прометей” - „Поема на огъня”, 12 клавирни поеми, 3 симфонии, късните сонати за пиано, недовършената мистерия „Предварително действо” – централни теми са индивидът и Универсума. Свободата, пробуждаща движението към висшия разцвет на личността, безграничната вяра в преобразяващата сила на изкуството. „Аз не искам да правя нещо нечувано, а да влея своята скромна лепта в безкрайния подем на творческата дейност, в окрилението на Духа, устремен в божествен полет” - пише Скрябин. Талантлив пианист, той завършва през 1892 г. със златен медал Московската консерватория (в същата година, златен медал получава и състудентът му Сергей Рахманинов). Първоначално пише само клавирни пиеси: етюди, валсове, сонати, мазурки, прелюдии, в които отдава своя пиетет към музиката на Фредерик Шопен. Концертира в Москва и Петербург, в Париж и Брюксел, Берлин, Хага, Амстердам и Кьолн. Но едно трагично събитие прекратява изпълнителската му кариера - в подготовката за клавирно състезание поврежда неизлечимо дясната си ръка. В този труден период известният меценат Митрофан Беляев подкрепя материално музиканта и става издател на неговите творби. Тогава Скрябин е поканен да преподава пиано в Московската консерватория, но след шест години се отказва от педагогическата работа, за да се отдаде изцяло на композирането.