Александър Александров

Александър Александров (1883–1946) е създател и художествен ръководител на известния ансамбъл „Александров“ (сега Ансамбъл за песни и танци на Руската армия „Александър Александров“). Той е хормайстор, диригент, учител и общественик, автор на държавния химн на Съветския съюз и на песента „Свещена война“, една от най-известните съветски песни от Втората световна война. В своята творческа кариера той работи и като професор в Московската консерватория и става доктор на изкуствата. Отличен е със званието Народен артист на СССР и с две Сталински награди. Александров е роден в с. Плахино, югоизточно от Москва. Като момче пеенето му е толкова забележително, че е поканен да стане хорист в Казанската катедрала в Санкт Петербург. Ученик на Николай Метнер, той учи композиция в Санкт Петербург и Москва. Работи като солист в Болшой театър, а от 1918 до 1922 г. в Катедралния храм „Христос Спасител“ по покана на Патриарх Тихон. От 1918 г. Александър Александров преподава в Московската консерватория „П. И. Чайковски“. През 1928 г. той основава Хора на Червената армия, по-късно наречен на негово име и дълги години е негов директор, с което спечелва благосклонността на Йосиф Сталин. Ансамбълът участва успешно в Световното изложение в Париж през 1937 г., а през 1942 г. Сталин възлага на Александров и поета Сергей Михалков да създадат нов съветски национален химн, приет официално през 1944 г. Композиторът умира на 63-годишна възраст, по време на турне в Берлин през 1946 г.