Лятото си тръгва. У всички нас, любителите на музиката остават смесени чувства. Дългите летни вечери, морският бриз, чашата вино на открито под звездите… незабравимо. И все пак понякога нещо, нещичко ни липсва, нещо ни човърка и дори се чудим какво ли…

Изведнъж виждаме първите лястовички, накацали по жиците като ноти по петолиние и веднага разбираме – точно това, концертите, музиката, онази, безсезонната, вечната, красивата. И тъкмо да ни обхване носталгия, изведнъж виждаме афишите за това предсезонно бижу – концертите „Сподели музиката в Двореца Врана” на Софийската филхармония и Столична община.

Три вечери в различна стилистика, с музика от различни епохи и композитори, обединени от един замисъл – да пуснем в покоя на парка „Врана” вълшебния дух на музиката. Но не онзи от бутилката, а от инструментите, гласовете и сърцата на музиканти и публика, обединени от общата обич.

Програмата на Фестивала включваше концерт с барокова музика под названието „Неаполитанска серенада”, в който под диригентството на Виржиния Атанасова прозвучаха бисери на бароковата музика. Участниците в концерта бяха великолепните Арон Сариел, бароков мандолинист, Атанас Атанасов, чембало, Мария Радоева, сопран, ученичка на маестра Райна Кабаиванска, Димитър Арнаудов, контратенор. Специално участие взеха Йоанна Стоянова, Иво Адов и Станислав Стефанов, които помогнаха да се потопим в бароковата епоха с танци, чиято хореография бе дело на Светлин Ивелинов. Ако времето беше по-благосклонно в петък вечер, паркът Врана щеше да бъде най-красивият естествен декор на този концерт, но поради лошото време, той се озова в уютния ни дом – зала «България». Няма много думи, за да определим какво се случи на този концерт. Сещам се само за две – изящество и изтънченост.

Втората вечер под надслов «Нощи в бял сатен» донесе на публиката невероятно емоционална среща с Камелия Тодорова, Михаил Йосифов – тромпет, оркестъра и хора на Софийската филхармония, и романтиката на едни от най-красивите песни и пиеси от джаза, суинга и класиката. Крехката Камелия Тодорова с нейния многоцветен и дълбоко вълнуващ глас, кадифения тромпет на Михаил Йосифов, суингиращите хорове и мекия оркестър под великолепното осветление и пред пищната фасада на Двореца «Врана»… След края на концерта хората вече говореха дали няма отново да се повтори тази романтична вечер, за да поканят и още свои приятели…

Третата вечер «В сърцето на Европа» беше дори не празник, а бляскаво тържество на класиката, на майсторството, на музиката като чиста духовност. Моцарт, Чайковски, Брамс, Кодай, Попер – вечни и актуални, под пръстите на Атанас Кръстев, виолончело и под палката на Мартин Пантелеев. Софийската филхармония за пореден път доказа, че за този класен оркестър няма чужди стилове и епохи. Великолепна публика, «царско» изживяване, незабравими спомени и… очакване за новия концертен сезон. А той ще бъде още по – … Шшшшт!