История 2017-10-10T14:46:17+00:00

История

Наред със създаването на основни професионални музикални институции, през XX век на доброволни начала у нас възникват и редица сдружения на ентусиазирани любители на музиката. Един от най-интересните примери е Обществото на приятелите на музиката, активно функционирало през 20-те години. Централна фигура в него е известният софийски лекар д-р Иван Малеев, а негов близък сътрудник е писателят, журналистът и импресариото Михаил Кремен. В Изпълнителния комитет на Обществото са станалият вече популярен пианист Андрей Стоянов и диригентът Владимир Шак. Обществото провежда тематични музикални вечери, концерти, на които се канят гости – изпълнители като певицата Цветана Петкова-Зографова, майка на бъдещия знаменит диригент Добрин Петков и пианистката Донка Куртева.

През 1939 година се ражда и „Клуб 39“, в който редом с музикантите активно се включват и много талантливи художници, писатели, драматични артисти и други.

Предшественик на софийското Филхармонично Общество е появилото се през 1953 г. (по някои данни още през 1949 г.) Студио „Музика“. Един от най-активните му първосъздатели е диригентът Илия Темков (1923-2002). Студиото има за задача да пропагандира български музикални произведения и изпълнители, а също и най-стойностното от музикалното творчество и изпълнителство по света. От началото на 60-те години започва нов етап в неговата дейност, свързан с имената на музиковеда Любомир Сагаев (директор на Софийска филхармония) и карикатуриста Илия Липавцов. Студио „Музика“ е оборудвано с грамофон и апаратура, постепенно към него се създава и богата фонотека. С активното съдействие на тогавашния заместник-министър на културата Иван Башев студиото, като фактически предшественик на днешното Филхармонично Общество, се превръща в център на музикално-просветителска дейност. Сбирките му се провеждат в Мраморния салон на зала „България“ и в Камерна зала.

Дейността на Филхармоничното Общество между 1962 и 1977 г. е неотменно свързана с името на бившия офицер и възрожденец по дух Асен Александров. Той и колегата му Черньо Стойчев превръщат студиото в уникален за времето музикален и културен център, където в онези години всеки понеделник може да се слуша съвременна музика на ХХ век, която Българско национално радио, в контекста на тогавашните идеологически клишета, не си е позволявало да излъчва. Не случайно редовни гости и посетители на студиото са големите български музиканти Добрин Петков, Константин Илиев, Лазар Николов, Васил Казанджиев, Димитър Манолов, Йордан Дафов и Емил Табаков. В дейността на Обществото тогава и по-късно плодотворно участват музиковедите Стефан Лазаров, Иван Хлебаров, Слав Кожухаров, Киприана Беливанова, Анда Палиева и други. Стотици са беседите на тези колеги.

От 1981 г. председател на Обществото е популярният на времето журналист, редактор в БНР и автор на редица пиеси Светослав Статков (1925-1996). Според подробното изследване на г-н Петър Шопов, дипломат, специалист по американистика и скандинавистика и автор на десетки статии за музиката, оглавил Обществото през 1996 г., през 1984 г. по инициатива на дългогодишния служител на Софийска филхармония и неин заместник-директор по техническите въпроси Карник Аджемян към Обществото е създадена Младежка секция. Активно сътрудничи също много известният писател, журналист и юрист Драган Тенев (1919-1999).

От 2011 г. председател на Обществото е акад. проф. д-р Венко Александров, световно признат анестезиолог, удивителен ерудит в изкуството и литературата, секретар е доц. Лъчезар Каранлъков, музиковед, дългогодишен гл. редактор на изданието „Музикални хоризонти“, сътрудник в някогашния Институт за музика към БАН и дългогодишен преподавател по история на музиката в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, а член-съветник е един от най-ярките съвременни български цигулари проф. Ангел Станков.

Чрез организиране на беседи, лекции и срещи Филхармоничното общество сплотява  кръга  на почитателите на музикалното изкуство и работи в посока разширяването му и привличането на нови членове.