„Реквием“ от Моцарт с големия български диригент Росен Миланов и Софийската филхармония

Снимка на Росен Миланов с текст

Големият български диригент Росен Миланов застава пред Софийската филхармония на 11 април, за да представи Моцартовия Реквием в необичайна версия. Американският композитор Грегори Спиърс, вдъхновен от великото произведение, прави нов финал на Реквиема и написва 3 последни части: Sanctus, Benedictus и Agnus Dei.
Солисти на вечерта са: Обри Баларо – сопран, Петя-Дора Петрова – мецосопран, Михаил Михайлов – тенор и Божидар Божкилов – бас.

Грегъри Спиърс е автор на музикално-сценични, оркестрови и други произведения, които се изпълняват от престижни състави и получават висока оценка. Пише за съвременни и старинни инструменти, като съчетава различни аспекти романтизма, минимализма, ренесансовата и бароковата музика. Музиката му е наричана „изумително красива“ (The New York Times), „ хладнокръвно завладяваща“ (The New Yorker) и „една от най-красивите тревожни музикални творби, появили се напоследък“ (The Boston Globe).

За своята работа върху Реквиема на Моцарт Грегъри Спиърс споделя:

Докато проучвах Реквиема на Моцарт, попаднах на рядък запис на диригента Ойген Йохум от 1955. В него традиционният финал на Моцарт/Зюсмайер беше реализиран като част от възпоменателна служба във Виена. Този исторически запис, в който в музикалната тъкан се вплитат органови импровизации и песнопения, напомня, че Реквиемът, изпълнен като меса, включва музика от различни източници и периоди. Самото творчество на Моцарт е силно повлияно от по-ранна музика и започва с очевидна заемка от Погребалния химн на Хендел за кралица Каролина. Докато моята нова музика го прави не да звучи като Моцарт, тя е написана по начин, с който се отдава почит и се съпоставят стари и нови стилове, които са очевидни в късното творчество на Моцарт и в голяма част от литургичната музика от периода. Една от трайните истории относно Реквиема е, че съпругата на композитора, Констанца, дава на Зюсмайер някои музикални „изрезки“, оставени от съпруга ѝ, за да помогне на младия композитор да напише липсващите части. В знак на почит към този мит съм включил два каденцови фрагмента от частите на Зюсмайер в края на моите Benedictus и Agnus Dei. Възможно ли е тези кратки пасажи да са последно написани от Моцарт или са на Зюсмайер? Неспособността ни да се отговори на такива въпроси поражда страстния дебат относно Реквиема и неговата фрагментарност.

Утвърдил се като диригент с впечатляващо национално и международно присъствие, Росен Миланов в момента е музикален директор на Симфоничния оркестър на Колумбия (CSO), Симфоничния оркестър на Чаутаука, Симфоничния оркестър на Принстън и главен диригент на оркестъра на Словенското радио и телевизия в Любляна. Уважаван и ценен както от публиката, така и от музикантите, той е бил музикален директор на Симфоничния оркестър на Българското национално радио и Нов симфоничен оркестър в София, „Symphony in C“ в Ню Джърси и „Orquesta Sinfónica del Principado de Asturias“ (OSPA) в Испания. Дирижирал е симфоничните оркестри на Колорадо, Детройт, Индианаполис, Милуоки, Балтимор, Сиатъл, Форт Уърт и Националния симфоничен оркестър в Кенеди център, образователните проекти „Link-Up“ в Карнеги хол с Оркестъра на Сейнт Лука и с Гражданския оркестър в Чикаго. Дирижира Симфоничния оркестър на Би Би Си, Оркестъра на Романска Швейцария, Ротердамската филхармония, Олборгския, Латвийския и Унгарския национален симфоничен оркестър, както и оркестрите в Торонто, Ванкувър, Мексико, Колумбия, Сао Пауло, Бело Оризонте, „KwaZulu-Natal Philharmonic“ в Южна Африка и Новозеландския симфоничен оркестър. В Далечния изток свири със симфоничните оркестри на Японската радиоразпръсквателна компания (NHK), Сапоро, Токио, Сингапур, „Hyogo Performing Arts Center“, Малайзийската и Хонконгската филхармония.

Маестро Миланов си е сътрудничил с някои от най-изтъкнатите световни артисти, сред които Йо-Йо Ма, Ицхак Пърлман, Джошуа Бел, Рене Флеминг, Мидори, Кристиан Тецлаф, Андре Уотс, Хилари Хан, Доун Апшоу и много други. По време на единайсетгодишния си мандат с Филаделфийския оркестър дирижира повече от 200 концерта. През 2015 той приключва 15-годишния си мандат като музикален директор на високо ценения учебен оркестър „Symphony in C“ в Ню Джърси, а през 2013 – 17-годишния си мандат в Нов симфоничен оркестър в родния си град София. Страстта му към новата музика е донесла многобройни световни премиери на произведения от композитори като Дерек Бермел, Мейсън Бейтс, Каролин Шоу, Филип Глас, Ричард Даниелпур, Николас Моу, Габриел Прокофиев и др.

Известен с многостранната си активност, Росен Миланов е добре приет и в света на операта и балета. Сътрудничил си е с „Комише Опера“ – Берлин („Лейди Макбет от Мценска околия“ на Шостакович), Опера „Овиедо“ с испанската премиера на „Мазепа“ на Чайковски и „Замъкът на херцог Синята брада“ на Барток (наградена за най-добра испанска постановка за 2015), Опера Колумб („Травиата“, „Аида“ и „Риголето“ на Верди, „Евгений Онегин“ на Чайковски). Гостувал е на Нюйоркския градски балет и си е сътрудничил с някои от най-известните хореографи на нашето време като Матс Ек и Бенджамин Милепиед, както и с Алексей Ратмански в акламираното от критиката възраждане на „Лебедово езеро“ в Цюрих с Цюрихския балет и в Париж с балета на „Ла Скала“.

Маестро Миланов е носител на наградата за изкуство на фондация „Колумб“. Под негово ръководство Симфоничният оркестър на Колумбия разширява своята дейност, свързвайки оригиналното програмиране с инициативи, обхващащи цялата общност, като фокусиране върху жените композитори, опазване на природата, представяне на оригинални фестивали, подкрепяне и поръчки на нова музика.

В Принстън под негово ръководство оркестърът си е създал отлична артистична репутация и е получил признание за иновациите и жизненоважната си роля в общността. От 2022 Росен Миланов е и музикален директор на Принстънския фестивал.

Учил е дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, Музикалния институт „Къртис“ във Филаделфия и „Джулиард Скул“ в Ню Йорк, където получава мемориалната стипендия „Бруно Валтер“.

Билети за концерта са налични на касата на зала „България“ и в Ивентим

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on skype
Share on whatsapp
Share on email
Share on print

Какво търсиш днес?