Мария Радоева: Аз съм служител на музиката и работата ми е да разказвам истории

Мария Радоева гостува на Софийската филхармония на 5 март. Под палката на маестро Густав Кун тя ще представи Песенен цикъл „Везендонк“ от Вагнер. Изявена певица, ошлайфала таланта си в майсторските класове на Райна Кабаиванска в Нов български университет, Музикалния институт Веки-Тонели в Модена и Академия Киджана в Сиена, Мария Радоева се изявява на оперните сцени в Италия, Германия, Швейцария, Англия, Австрия и др. Стипендиант е на фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ. Лауреат е на конкурсите “Neue Stimmen”, “Cardiff Singer of the World” и „Interenational Tchaikovsky Competition“. С маестро Густав Кун я свързва дългогодишна съвместна работа. Под неговата палка тя пее в „Набуко” на Верди, „Семирамида” и „Eрмион” на Росини, и „Царят-пастир” на Моцарт. С него и с оркестъра на Арена ди Верона през 2019 г. Радоева открива филхармоничния сезон в оперния театър във Верона с песенния цикъл „Везендонк“.

Мария Радоева в блиц интервю за Софийската филхармония:

Първите Ви стъпки на сцената са в Детския радиохор. Кога решихте, че операта ще е Ваша професия?

Винаги съм се чувствала певица, така съм родена. Любовта към операта запали в мен маестро Христо Недялков и още при първият ми допир с нея, разбрах, че е моя съдба. Била съм на около 12 години.

Ученичка сте на Райна Кабаиванска. Какво си спомняте от първата си среща с нея?

За първи път срещнах госпожа Кабаиванска, когато се явих на прослушване за майсторкия й клас през 2006 година. Спомням си, че никога не съм се притеснявала толкова много. Беше ми трудно да владея емоциите си и никак не пях добре. За мое щастие тя видя нещо в мен, въпреки недотам доброто ми представяне…

Да си оперен певец изисква много качества – глас, артистичност, дисциплина…Кое е най-трудното в тази професия?

Смятам, че всяка една професия е трудна, ако човек иска да я върши добре. При нас има факторът глас, който е нашият инструмент и е подвластен на всякакви външни и вътрешни влияния. Да не говорим, че учим и се развиваме през целия си професионален път.

Кое е най-голямото клише, което сте чували за оперните певци?

Безспорно това е митът, че големият глас идва от излищните килограми…много е смешно.

Мария Радоева/ снимка: Василка Балевска

При предишното си гостуване в зала „България“ впечатлихте Йоан Холендер. Мислите ли за публиката, когато сте на сцената? Имате ли предварителни очаквания и нагласи?

Да, имах щастието да получа голямо удовлетворение от думите на господин Холендер. Той е огромен капацитет и е дал старт на някой от най-големите певци от последните десетилетия. Знаех, че ще бъде в публиката, но щом изляза на сцената забравям всичко. Нямам предварителни очаквания или нагласи и не мисля пред кого пея. Аз съм служител на музиката и работата ми е да разказвам истории. Мисля само за това, когато съм на сцената. Обичам публиката и се смятам за изключително щедър артист – не пестя нито глас, нито емоции.

Предстои ви концерт под диригентството на маестро Густав Кун. Това не е първата ви среща с него. Как бихте го описали?

Познавам маестро Кун от 2005 година, когато бях избрана и представих България на конкурса “Нови гласове” в Германия. Реално да работя с него започнах в края на 2014 година и имах щастието на направя прекрасни роли. Смятам, че е сред най-добрите диригенти в света и фактът, че идва да дирижира Софийската филхармония е голяма чест.

Как бихте представили програмата на концерта?

В първата част ще изпълня единствения песенен цикъл на Рихард Вагнер по стихове на Матилде Везендонк. Произведение, което ми е много скъпо и близко. Именно маестро Кун ме насърчи да се захвана с тези изключително трудни, вокално и интерпретативно, песни и ме покани да ги изпея с него на откриването на филхармоничния сезон във Верона, с оркестъра на Арена ди Верона миналата година. Обичам много Софийската Филхармония, гордея се, че е на много високо ниво и много се вълнувам от предстоящия концерт.

Втората част включва симфоничната поема Заратустра от Рихард Щраус – огромно предизвикателство за всеки диригент и оркестър. Това е мое любимо произведение от любим композитор и нямам търпение да го чуя!

Каква е Мария Радоева, когато светлините в залата угаснат?

Мария Радоева на сцената и извън нея е една и съща – малко лудичка, ураган от енергия и емоции, неуморен борец за “права и свободи”, хаха.

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on skype
Share on whatsapp
Share on email
Share on print

Какво търсиш днес?