Любимо произведение на Рахманинов звучи в зала България

На 27 март от 19 ч. в зала България Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ с диригент Славил Димитров ще представи едно от най–красивите и сложни произведения на акапелната музика „Всенощно бдение“ от Рахманинов.

Билети на касата на зала България и онлайн на тикетсбг и ипей.

Известен като „Последният романтик на ХХ век” Рахманинов дори след бягството си в Америка се определя като руски композитор.

„ Моята Родина е сложила отпечатък върху моя характер и виждания. Музиката ми е плод на този характер и тези виждания и заради това е руска.“

Любовта на Рахманинов към руското православно пеене се заражда в детството му благодарение на баба му, която го води на всички църковни служби, които бъдещият композитор мъжествено изтърпява, а по–късно и оценява. Оттогава е и интересът му към камбанния звън, който заема важно място в цялтото му творчество.

След началото на Първата световна война Рахманинов променя всичките си планове и разтревожен за бъдещето, се обръща към руската православна музика. Той пише Всенощно бдение за 2 седмици и то вижда бял свят на 23 март 1915 г в Москва в изпълнение на Синодалния хор под диригентството на Н. Данилин. На премиерата присъстват духовни лица и въпреки забраната за ръкопляскания заради религиозния характер на произведението, публиката аплодира бурно. След още 2 изпълнения произведението изпада в забрава в следващите 60 години.

Това е време, в което се заражда ново музикално направление, целящо възраждането на традициите на древното православно пеене от композитори като Римски–Корсаков и Чайковски. Пак по същото време възникват и разногласия: от една страна дали църковна музика може да се изпълнява в концертни зали и от друга – дали от произведения светски композитори имат място в църковните храмове.

„Всенощно бдение“ съдържа 15 песнопения. Произведението е написано за 12-гласен смесен хор, а партитурата му е изключително сложна и изисква високо майсторство.

Самият Рахманинов смята „Всенощно бдение“ за едно от двете му най–хубави произведения и е пожелал петото песнопение “Нине отпущаеши“ да звучи на погребението му.