Концерт на трикратно номинирания за Оскар композитор Филип Глас звучи в зала „България“

Home/Uncategorized/Концерт на трикратно номинирания за Оскар композитор Филип Глас звучи в зала „България“

Концерт на трикратно номинирания за Оскар композитор Филип Глас звучи в зала „България“

Американските годишни времена“ на трикратно номинирания за Оскар композитор Филип Глас ще звучат на 11 март в зала „България“ в изпълнение на цигуларя Димитър Буров, камерен ансамбъл „Софийски солисти“ и солисти на Софийската филхармония. Диригент – Пламен Джуров.

В концерта ще прозвучи още Концерт за орган и оркестър на Франсис Пуленк с участието на органиста на Софийската филхармония Велин Илиев и Квартет №11, оп.95, фа минор на Бетовен.

Билети на касата на залата и онлайн в ипей.

Филип Глас е автор на е девет симфонии, опери, 10 инструментални концерта, камерна музика и музика към филми като „Шоуто на Труман“, „Илюзионистът“ и „Часовете“. Той е роден в годината, в която Пуленк пише своя концерт за орган. Родителите му са емигранти от Литва, а самият той получава музикалното си образование в престижни институти на САЩ. Определят го като виден представител на „минимализма” в музиката, на което той отговаря че се определя като „композитор на повтарящите се структури”. По-късно се определя като „привърженик на класицизма”. Той пише „Американските годишни времена“ за известния американски цигулар Робърт Макдафи. Първоначално авторът е искал да напише музика, акомпанираща четирите годишни времена на Вивалди. Впоследствие композиторът решава да остави интерпретацията свободна, по усмотрение на солиста, без да означава коя част кой сезон е.

Концертът за орган, тимпани и струнен оркестър от Франсис Пуленк несъмнено е от най-популярните и красиви органови концерти. Написан е през 1938г. период който авторът описва така: „В мен се събуди потомък на суровите и богобоязливи планинци, търсещи в религията утешение от земните мъки”…Но в това произведение не бива да търсим само сакралния му характер. Пуленк остроумно и артистично прави алюзии с наследството на старите майстори /Бах, Хендел, Букстехуде и др./, но с лекота и финес свързва привидно противоречиви части от конструкцията в единно послание.

Биографии:

Димитър Буров завършва Музикално Училище ‘Добри Христов’ във Варна, в класа на Димитър Райчев и Българска Държавна Консерватория София, в класа на професор Антон Хаджиатанасов. Негови учители са също така Геновева Бурова, професор Жени Захариева и професор Минчо Минчев. Отличен е с редица награди от конкурси и фестивали, включително и първа награда от конкурса ‘Недялка Симеонова’. През 1988 година получава пълна стипендия от Британския Съвет за да продължи музикалното си образование в ГилдхолСкул – Лондон, в класа на ИфраНийман. Получава магистърска степен две години по късно и също специализира камерна музика с Дейвид Такено и Ерик Грумберг.

Следва интензивна кариера на изпълнител и педагог. Буров участва като солист и камерен музикант в редица фестивали в Англия и успешно партнира с камерни състави като ‘Chilingirian’, Carducci’, ‘Tippett Quartets’, ‘London Mozart Trio’, MoltoMusicaEnsemble’, ‘StMartin in the Fields’ и други. Свири в престижните зали WigmoreHall, KingsPlace, St John Smiths’sSquare. Бил е солист на повечето големи български оркестри и водещи фестивали в страната – Международен Европейски Фестивал, Софийски Музикални Седмици, Варненско Лято. Концертирал е във Франция, Швейцария, Германия, Русия, Турция, Словакия и Далечния Изток.

След като започва педагогическата си кариера в LancingColledge и PurcellSchool, през 1995 година Буров е назначен за ръководител на струнна катедра в HarrowSchool, където има клас по цигулка, виола и камерна музика. Води редовно успешни майсторски класове в Англия, Хонг Конг, Китай, Турция, Словакия и България, журирал на конкурса Панчо Владигеров в Шумен. Има записи в БНР и издадени няколко компакт диска, един от които е отличен за най добър диск на месеца от ‘Classical Music Magazine’ в Лондон през 2009 година.

След премиера на концерт за цигулка и струнен оркестър от Петерис Васкс през 2015 година, Екатерина Дочева пише за него: “Буров е цигулар със завиден мисловен рефлекс, с тонова фантазия и рядка техника на звукоизвличане. Тя му позволява да изрази експресията на музикалния текст, да оцвети всяка една от каденците с тембър и подходяща емоционална култура.”

Велин Илиев, един от първите български органисти, се занимава с музика от дете. Пее в детски хор и от 10-годишна възраст започва да свири на пиано. Завършва СМУ „Любомир Пипков” в класа по пиано на Людмила Яковлева, която го запознава с музиката на Скарлати, Купрен, Бах и други барокови майстори. Това определя насоката му към по-старите клавирни инструменти – чембало и орган. Продължава образованието си в Чехия, където завършва Музикалната Академия „ЛеошЯначек” в класа по орган на проф. Алена Весела. Велин Илиев посещава различни майсторски курсове, където работи със световно известните органисти Лионел Рог, Михаел Шнайдер, АлмутРьослер и други. Притежава опит и в техническата поддръжка и настройка на инструмента, придобит в органостроителната фирма “Walcker” в Австрия.

От 1983 година В. Илиев е в състава на Софийската филхармония. Всеки концертен сезон организира и изпълнява цикъл органови концерти. Преподавателската му дейност е свързана с АМТИИ – Пловдив, където повече от 10 години води клас по орган. Има записи за БНР, дисковете му включват произведения от всички стилове и епохи на органовата музика.

За своето вече половинвековно съществуване камерният ансамбъл „Софийски солисти” успява да създаде свой специфичен, индивидуален стил на интерпретация, но и си спечелва място в сърцата на милиони зрители и слушатели. Изкуството на „солистите” намира път към всеки – може би защото по един неповторим начин съчетава високи художествени критерии и достъпност, многообразие на репертоара и неговото изискано поднасяне. Името на ансамбъла и неговият диригент Пламен Джуров са синоним на безупречен професионализъм, а всяка тяхна поява на сцената е белязана от атмосфера на празничност и неизменно се превръща в събитие.

Петдесет години ни делят от деня, в който група млади оркестранти от състава на оркестъра на Софийската опера решават да се съберат, за да свирят в струнен оркестър. Първата репетиция е през месец ноември 1961 година, а шест месеца по-късно с огромен успех е изнесен и първият концерт на музикантите, ръководени от младия тогава Михаил Ангелов. В последвалите години ансамбълът, който първоначално се нарича „Софийски камерен оркестър”, а по-късно е назован от своите основатели „Софийски солисти”, натрупва все повече опит и популярност, започва да пътува по света и да записва за известни грамофонни фирми. Преминал през вещото ръководство на диригентите Васил Казанджиев и Емил Табаков, от 1988 год. насам камерният ансамбъл „Софийски солисти” е ръководен неизменно от Пламен Джуров. Съставът на оркестъра, който наброява 13 души, и който през първите 16 години след създаването си изобщо не е бил променян, и досега е с много ограничено „текучество”. Всъщност, за 50-те години на своето съществуване действителните му членове са под 50 човека.

Софийски солисти” е състав, който отдавна си е извоювал трайно място в културния живот на България. Невероятно обширният им репертоар – от 15 век до новонаписани произведения, яркото им сценично присъствие и ювелирното съвершенство на интерпретациите им ги правят любимци както на публиката, така и на критиката. Ансамбълът съчетава в едно традиции и новаторство, уважение към утвърдените авторитети и подчертан стремеж към подпомагане на младите таланти. „Софийски солисти” са работили в всички значими български музиканти – композитори, диригенти, солисти. Особено активна е тяхната творческа връзка с Марин Големинов – като композитор и диригент. И досега постоянен партньор на състава е Минчо Минчев. Но и редица млади музиканти имат първите си опити с оркестър именно със „солистите”. Ансамбълът многократно е правил интегрални изпълнения и записи на произведения от Бах, Моцарт, Барток, Веберн, Шостакович, Бритън и др. В същото време за него са написани и много от интересните български произведения (Владигеров, Л.Николов, Големинов, Казанджиев, Райчев, Табаков и др.), както и редица произведения от чужди автори. От 2009 год. по инициатила на „Софийски солисти” се провежда ежегоден международен конкурс по композиция. В неговите три издания досега са участвали над 140 композитори от повече от 30 страни.

Многобройните концерти, записи и участия в телевизионни и радиопредавания изчерпват само едната половина от напрегнатото ежедневие на ансамбъла. Другата принадлежи на концертните турнета, опасали като с невидима мрежа цялото земно кълбо. Изкуството на „солистите” е познато в целия свят, те са еднакво обичани и ценени както в Европа, така и в САЩ, Канада и Япония. В историята на състава има поредица турнета, в които музикантите за два месеца са изнесли около 40 концерта пред над 30000 слушатели – включително и околосветско турне – от Париж през САЩ и Канада, Хаваите, Русия и обратно в София. Със сигурност няма страна в северното полукълбо на планетата, в която „Софийски солисти” да не са свирили, и то многократно. Но където и да са по света, те винаги охотно се завръщат в родината, при своята любима българска публика. Защото именно взаимността между изпълнители и слушатели поражда онази магия, която остава да тиае в залата и след концертите на ансамбъла и кара публиката с нетърпение да очаква всяка негова следваща изява.

By | 2018-05-23T11:39:59+00:00 март 9th, 2018|Categories: Uncategorized @bg|0 Comments

About the Author:

Leave A Comment