Кери-Лин Уилсън: Вярвам, че в музиката няма граници, стига да се стремим да сме верни на истината

Маестра Уилсън е израснала в Уинипег, Канада, където от малка учи флейта, пиано и цигулка. Още като студентка в Джулиард тя асистира на Клаудио Абадо на фестивала в Залцбург и печели стипендия от Tanglewood Music Center. Оттогава повече от 20 години Кери-Лин Уилсън затвърждава името си на един от най-интересните диригенти. За нея вестник „The Telegraph” пише „елегантно откровена”, а „New York Times” я описва като „отчетливо очертана и нюансирана“. Първата жена дирижирала опери в Арена ди Верона, Новия национален театър (NNT) в Токио и Opera di Roma, пристига у нас в началото на февруари за репетициите със Софийската филхармония и талантливата цигуларка Нанджу Лий от Южна Корея, която е солист в Концерт за цигулка и оркестър на Брамс. На 6 февруари Кери-Лин ще дебютира на българска сцена.

Кери-Лин Уилсън. снимки: Ерик Берг

1. Маестра, защо избрахте диригентската палка пред флейтата?

Родена съм в музикално семейство: баща ми ме научи на на цигулка, баба ми – концертираща пианистка, ми е даде първите уроци по пиано на петгодишна възраст, дядо ми – баритон ме е учил как да пея, а чичо ми е основател и виолончелист на Струнен квартет „Емерсън“. Избрах флейтата за моя основен инструмент и свирех в младежкия оркестър на баща ми, докато отидох да уча в Джулиард. След като получих бакалавърска и магистърска степен от там, ми стана скучно да свиря на флейта и реших, че в крайна сметка дирижирането е моята съдба. Получих магистърска степен по дирижиране в Джулиард и продължих да се развивам като диригент. Започнах кариерата си на 23-годишна възраст, когато дебютирах в оркестъра на Националния център за изкуства в Отава.

2. Вие сте първата жена, дирижирала опера в  „Арена ди Верона. Какво е чувството жена да попадне в един мъжки свят? По-трудно ли беше да създадете връзка с оркестъра?

Всеки път, когато ме попитат, какво е да си жена диригент, отговарям, че вярвам, че всеки, независимо от неговия пол или раса, трябва да следва мечтите си! Това направих, без изобщо да мисля, че няма да е възможно да продължа кариерата си като диригент, защото съм жена.

3. Имате ли очаквания от публиката, която е дошла в залата? Имате ли любима публика?

Освен стремежа към постигане на най-добри резултати в изпълнението – с техническо съвършенство и артистична изява, крайната ни цел е да се свържем с публиката чрез извисяващо изпълнение. Енергията на публиката зад мен е най-доброто вдъхновение за постигане на тези цели!

4. На концерта със Софийската филхармония ще изпълните творби на Брамс и Бетовен. Има ли музиката на Брамс и Бетовен някакво специално значение за вас?

Някои от любимите ми творби, които съм свирила, докато растях, бяха сонати за пиано на Бетовен и Интермецо и концерти на Брамс. И първите симфонии, които дирижирах, бяха също на тези двама големи композитори. Независимо от това, всеки път, когато дирижирам тези симфонии, винаги има нещо ново, което да откривам.

5. Вие пътувате толкова много! Били ли сте някога в България?

Очаквам с нетърпение да дойда в България за първи път – това е една от малкото европейски страни, където не съм дирижирала. Но съм имала щастието да си сътруднича с много изключителни български певци – има такова богатство от музикални таланти от тази завладяваща страна!

6. Имате ли любимо място, музика и време?

Едно от любимите ми места е моят роден град Ню Йорк. Обичам го заради културата, енергията, разнообразието и възхитителния хоризонт.

Любимата ми музика е тази, която дирижирам в момента.

Любимото ми време е настоящето! Вярвам, че никога не трябва да поглеждаме назад, а винаги към бъдещето – с оптимизъм и решителност.

7. Има ли ограничения в музиката?

Вярвам, че в музиката няма граници, стига да се стремим да сме верни на истината.

Повече за програмата и билети за концерта – тук

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on skype
Share on whatsapp
Share on email
Share on print

Какво търсиш днес?